Моят път в психотерапията
Когато влезнах в университета да следвам психология в началото на магистърската ми програма, знаех, че това е ще е моята професия.
След
като завърших в началото работих в отдел “ Закрила на детето“ . Там се срещнах с много тежки съдби на децата, съдбовни решения на родителите за децата си, с много болки и страдания , но и с много върнати надежди, радост в очите и променен живот.
Работила съм с много случаи на млади родители, които взимат тежкото решение да оставят детето си за осиновяване, защото не могат да му подсигурят щастливо бъдеще; с кандидат-осиновителски семейства, със задържани или малтретирани деца, със случаи на домашно насилие. Сънувала и преживявала съм ги. Но никога няма да забравя погледите на хората, които заедно с мен намират решение на проблемите си , опознават и променят себе си във версията , която искат да бъдат, успокояват Душите си, освобождават се от страданията си, като ги преработват и приемат.
Моят професионален път продължи на Горещата телефонна линия за жени, юноши и деца, преживели насилие и на денонощната детска линия „116 111“.
Минах множество надграждащи обучения и лекции. Завърших успешно обучение по Хипноза и Хипнотерапия към Българската асоциация по приложна психология.
Работих в БЧК / Български Червен Кръст/ , Терапевтичен и обучителен център „Пумпелина“.
Продължавам да се развивам професионално като стартирам да се обучавам в метода Психодрама към Института по приложни практики „Хирон“ и Юнгиански ориентирана психотерапия към БОАП „Карл Густав Юнг“.
Участията в конференции, лекции и лична психодраматична и психотерапевтична работа със себе си.
Минах през различни и много лични трудови моменти, но те ме изграждиха като по-добър човек и по-добър специалист.
С голям интерес коментирам в личната си работа своите сънища и се доверявам на посланията им и на вътрешните ми усещания , чувства, мисли и интуиция.
Благодарна съм на всички мои учители и вдъхновители в този процес.
Междувременно работих в различни Центрове за обществена подкрепа. Каниха ме и водех групи. Заедно със Сдружение „Футура“ и фирма „Аддеко“ направихме дарения на деца и подрастващи в Домове за отглеждане на деца.
И от 2012г. основах с помощта и подкрепата на моите близки Сдружение „Психологически център – ДЪГА“ . Благодарна съм на целия процес и път, който ме доведе до една от моите съвършени мечти. Благодарна съм на родителите си , които са ме създали, на всички, които са ме подкрепили в трудните моменти и на себе си , че не спрях и най-вече на Бог, че не е имало някаква достатъчно съдбовна причина, която да ме спре да творя професионалния си път.
Откакто
се срещам с моите клиенти и виждам болките и търся в очите им се вдъхновявам да опознавам себе си, своето несъзнавано и да променям живота си в посоката, която те сами искат.
Не рядко хората идват при мен с очакване аз да решавам техните проблеми , но това е невъзможно, защото аз не мога да се объркам в нечий живот, но мога да ги вдъхновя, да ги подкрепя в посока на своето щастие.
И продължавам …….., защото това е мисия за цял живот.
Като личност обичам да пътувам, да се запознавам и срещам с различни хора. Открих, че обичам да се снимам, да творя и да се развивам и изключително много обичам да чета. Открих великолепието на планините, на водопадите, хоризонта и необятността на морето и океана, изгревите и залезите и всички предишни незабравими гледки и усещания, които не можеш да опишеш с думи, а само можеш да притаиш дъх и да им се насладиш.
Тинка Георгиева