Как да разбираме децата си по-добре?
сигналите, които подават децата
Човекът е най-висшата форма на съществуване в природата, която познаваме. Единствено хората имаме уникалната възможност да боравим със словото и езика. Та нали по този начин общуваме, комуникираме, разбираме другия.
Още от най-ранно детство бебето има способността да чува говора на родителите си, на други възрастни и по-големи деца. След това се научава да разбира смисъла и значението на думите, да ги свързва с определени предмети или свойства, а по-късно – и да произнася звуци, срички, думи, изречения, да говори и борави с родния език.
Най-бързия начин да ни разбере някой е да му кажем какво искаме. Понякога обаче това никак не е лесно. Не намираме подходяща дума, не можем да изразим правилно смисъла на това, което казваме, мълчим. Възрастните разполагаме с по-голям набор от заучени думи и понякога пак е трудно да бъдем разбрани. Какво да кажем за децата, които не притежават толкова богат и разнообразен запас?
Понякога на едно малко дете му е по-лесно да покаже какво иска като посочи с пръстче или ръчичка към даден предмет.
Дори още преди да се научат да говорят добре, децата се научават да “казват” с мимики, жестове, реакции.
Човешката психика е сложна, всеобхватна, многообразна и дълбинна. Хората имат усещания, изпитват различни емоции /на радост, щастие, тъга, гняв, яд и др./,
настроения /радостно, положително, бодро и др./, и чувства /на обич, любов, страст, омраза, пренебрежение, чувство на добро, красиво и др./
Всичко, което усещаме, възприемаме и изпитваме, ние преживяваме. Всяко едно важно събитие от външната действителност, човек преработва в своя вътрешен психичен план.
Всяко едно важно събитие в процеса на израстване и в живота на човек не може да остане незабелязано и отчетено в психичната ни реалност още от детството.
Важни събития като раждане, любов, приятелство, загуба и др. носят определени преживявания. На различни преживявания детето, а и възрастния реагира с някаква реакция или поведение.
Всички тези емоции, чувства, преживявания “обличаме” в думи, реакции и поведение.
Един родител винаги усеща и разбира, когато “нещо има”, когато “нещо не е, както трябва”. Един индикатор за това е промяната в обичайното състояние на детето.
Едно дете може да ни покаже, че е радостно, или сърдито, или ядосано и гневно, като каже как се чувства или го изрази и покаже с реакциите си. Затова е важно
да отчитаме реакциите и поведението на децата ни. Понякога те казват повече от думите.
Добре е всеки родител да прекарва повече време с детето си, да се опитва да го опознава, за да успява да го разчита и разбира по-добре,
за да може да го подкрепя в процеса на израстване и развитие.